Участниците в изборите могат свободно да се обърнат към своите избиратели, но множество предишни препоръки не са взети предвид, казват международните наблюдатели

СОФИЯ, 27 март 2017 – Участниците в предсрочните парламентарни избори в България могат се обърнат свободно към своите избиратели, като кампанията беше сдържана и, като цяло, характеризирана от обществено разочарование от политиката и изборна умора, констатираха международните наблюдатели в предварителното изявление, представено днес. Правната рамка, до голяма степен, дава предпоставки за провеждането на демократични избори, а измененията след изборите през 2014 отговарят на някои предишни препоръки за подобрение, но са необходими още усилия, се казва в изявлението.
“Нашето заключение е, че в изборния ден гражданите на България имаха възможност да направят свободен избор в добре организирани избори, въпреки че все още има някои недостатъци. Изборният кодекс позволява на всички граждани, независимо от техния етнически произход, да изберат свои представители в парламента. Освен това различни събеседници информираха делегацията за случаи на вмешателство от страна на правителството на друга държава в изборния процес. Новоизбраният парламент на България ще носи отговорността да работи за намаляване на напрежението в страната и извън нея.”, каза Мари-Кристин Далоз, ръководител на делегацията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). „Парламентарната асамблея остава на разположение на новоизбрания парламент, за да продължи сътрудничеството в рамките на нашия мониторинг, с цел да се подобри изборното законодателство и неговото прилагане.“
Предишните препоръки на Службата за демократични институции и правата на човека на ОССЕ (ОССЕ/СДИПЧ) и Венецианската комисия на Съвета на Европа, които остават да бъдат разгледани включват препоръките за избирателните права, докладването на предизборното финансиране и системата за подаване на жалби и обжалване. Ограничаването на броя на избирателните секции в страни извън Европейския съюз има дискриминационен ефект, казаха наблюдателите.
„Кампанията, която предшестваше вчерашните избори, позволи на участниците да се състезават за подкрепата на електората. По отношение на законите и правилата за провеждане на изборите, все още има какво да се подобри, за да отговорят на препоръките на ОССЕ и на други международни стандарти,“ каза Роман Якич, председател на Ограничената мисия за наблюдение на изборите на ОССЕ/СДИПЧ. „Днешното изявление ще бъде последвано от окончателния ни доклад с препоръки как да бъдат преодолени празнотите в законодателството и изборните практики. Надявам се властите да приемат окончателния доклад като възможност да проследят и да обърнат внимание на тези въпроси.“
Изборният кодекс забранява провеждането на кампания на друг език, освен на български, което наруши възможността на някои от участниците да общуват с електората си. Някои партии използваха провокаторска и ксенофобска реторика, предимно срещу ромската и турската общност, се казва в изявлението. Властите и някои политически партии заявиха на няколко пъти, че турските власти се намесват в изборния процес.
Медиите осигуриха на участниците платформа да представят своите гледни точки чрез дебати, ток-шоута и платени реклами. Въпреки че участниците използваха активно безплатното време, осигурено от обществените медии, слабото отразяване в новините по телевизията и радиото и ограниченото редакторско съдържание в печатните медии, както и липсата на разследващи и аналитични материали, значително ограничи информацията, която беше достъпна за гласоподавателите. Платените реклами в печатните медии и в по-малка степен по радиото и телевизията често бяха почти неразличими от редакторското отразяване, което подвеждаше гласоподавателите за тяхното естество.
Като цяло, изборната администрация работеше по професионален и прозрачен начин, въпреки че ЦИК нямаше необходимото квалифицирано мнозинство, за да одобри няколко решения. Избирателният процес в изборния ден беше прозрачен, но някои процедурни недостатъци се наблюдаваха по време на броенето в ограничения брой избирателни секции, които посетихме.
Жените представляваха 31% от кандидатите. От общо 614 кандидат-депутатски листи, 132 бяха водени от жени. Жените бяха добре представени и в изборната администрация, въпреки че няма изискване за равнопоставеност на половете при съставянето на кандидат-депутатските листи и на избирателните комисии.
Изборният кодекс урежда своевременно производство за разрешаване на спорове по отношение на жалбите, но не осигурява правото на жалбоподателя да бъде информиран за мястото и времето за разглеждане на жалбата, да присъства на изслушването, или да получи копие от решението.
Изборният кодекс предоставя възможност за гражданско, партийно и международно наблюдение на изборите и многобройни партийни и граждански организации за наблюдение бяха акредитирани. На основание на тълкуването си на измененията на Изборният кодекс от 2016, ЦИК отказа регистрация на три организации, защото членове на техните управителни съвети бяха или кандидат-депутати, или бяха членове на изборната администрация.
За допълнителна информация:
Томас Раймер, ОССЕ/СДИПЧ, +48609522266, thomas.rymer@odihr.pl
Шемавон Шахбазиан, Делегация на ПАСЕ, +33 (6) 50687655, chemavon.chahbazian@coe.int