Въпреки че изборите в България бяха добре администрирани, отсъствието на съдържателност в предизборната кампания и твърденията за купуване на гласове продължават да подкопават общественото доверие, смятат международните наблюдатели

София, 6 октомври 2014 г. – Въпреки че проведените на 5 октомври в България извънредни парламентарни избори бяха добре администрирани технически и основните свободи бяха спазени, твърденията от всички посоки за купуване и продаване на гласове и други изборни нередности, както и лишената от съдържателност предизборната кампания, продължават да влияят негативно върху общественото доверие в почтеността на процеса, заявяват международни наблюдатели в становище публикувано днес.

„Проведените вчера избори отразяват разочарованието и задълбочаващата се поляризация на българското общество. Въпреки добрите намерения на хиляди граждани, ангажирани в изборната администрация, да направят най-доброто за гарантиране на успешното провеждане на изборния ден, многобройните скандали, свързани с корупция и твърденията за купуване на гласове, в съчетание с отсъствието на съдържателност на предизборната кампания, подкопават общественото доверие както към самия процес, така и към политиката по принцип“ - заяви Дорис Фиала, ръководител на делегацията към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). „Бих искала да призова новоизбраните политически сили да оставят настрана  различията си и заедно да се заемат с разрешаването на належащите искания на обществото.“

На фона на политическа криза, обстановката в която се проведоха изборите се характеризира с умора от избори и политика, казват наблюдателите. В отделни случаи кампанията придобиваше негативистичен и популистки уклон, като няколко партии прибегнаха до расистки, ксенофобски и подстрекателски изказвания, насочени най-вече към национални малцинства.

Продължиха да се отправят твърдения за купуване и продаване на гласове, независимо от обещанието на властите да приложат цялата сила на действащите законите за пресичане на тези практики и създаването на междуведомствена работна група от Министрество на вътрешните работи, Прокуратурата и Държавна агенция „Национална сигурност“. Въпреки че до изборния ден бяха подадени повече от 300 сигнала за нередности, само по 2 от тях бе образувано наказателно производство.  

„Налице са няколко положителни промени в законодателната рамка, а органите на изборната администрация администрираха добре техническите аспекти на процеса. Същевременно, много малко беше предизборната агитация по важни въпроси, а медиите не показаха интерес към отразяване на изборите, освен в случаите на платено съдържание“, заяви посланик Одри Гловър, ръководител на Ограничената мисия за наблюдение на избори, изпратена от Службата за демократични институции и права на човека (СДИПЧ) към ОССЕ. „Докато тези проблеми, заедно с постоянните твърдения за изборни нарушения, не бъдат решени по ефективен начин, ще продължи да съществува значително недоверие към изборите и настоящата политика като цяло“.

Новият Изборен кодекс по принцип осигурява здрава основа за провеждане на демократични избори. Едновременно с това, в него има определени празнини и неясноти, които възпрепятстват последователното прилагане на закона. Все още не са взети предвид някои от препоръките, направени в предходни доклади на СДИПЧ и на Съвета на Европа. Един от елементите на новия Кодекс е въвеждането на преференциално гласуване за един кандидат, което дава възможност на избирателите да гласуват за конкретни кандидати от партийните листи.

Като цяло изборната администрация свърши работата си по професионален и прозрачен начин, като допринесе за откритостта на изборния процес.  

Регистрацията на кандидатите беше всеобхватна, което осигури голям избор за гласоподавателите измежду 18 партии и 7 коалиции, като общо 6 031 кандидатите се състезаваха за 240 места в парламента. Не бяха изнесени национални данни за процента на жени-кандидати, а усилията за насърчаване на равнопоставеността и пълноценното участие на жените в изборите бяха доста ограничени.

Медиите предоставиха на кандидатите платформа за представяне на позиците им посредством диспути и интервюта, както и чрез платено съдържание. По-малките партии и независими кандидати обаче твърдят, че условията не са били равни по отношение на достъпа до медиите. Отразяването на кампанията в новините беше доста слабо, а отсъствието на разследващи и аналитични репортажи ограничи обема информация, достъпна за гласоподавателите.

В ограничения брой избирателни секции и Районни центрове за обработка на изборни протколи,, посетени от международните наблюдатели, изборният ден бе  организиран като цяло по професионален и ефективен начин. Редица  секционни избирателни комисии срещнаха трудности при преброяване на преференциалните гласове, както и при попълване на протоколите от машинното гласуване. Прозрачността на процеса бе ограничена от факта, че ЦИК и няколко от центровете за обработка на изборните протоколи отказаха да допуснат наблюдателите  при въвеждането на данни за резултатите. Обявената предварителната информация за избирателната активност бе  48.1 %.

Международната мисия за наблюдение включва 41 наблюдатели от 25 държави, в това число 27 дългосрочни наблюдатели, експерти от СДИПЧ, 14 парламентаристи и служители на PACE.

За допълнителна информация можете да се свържете с:

Иви-Трийн Одратс, ПАСЕ, + 359 877 673 781 или + 33 6 62 46 29 79, Ivi-Triin.ODRATS@coe.int

Томас Раймер, ОССЕ/СДИПЧ, +359 876 716 894 или +48 609 522 266, thomas.rymer@odihr.pl